.RU

Ньой и Марсили - Вече втора година светът е свидетел на една от най-кървавите човешки драми, която се разиграва...

Ньой и Марсили

я", поместена във в. “

Македонска трибуна

" от 22 ноември 1934 г.:

"27 ноември 1919 г.! Подписването на Ньойския договор... Една черна дата в историята на българите, която като отровна стрела се е врязала в паметта на всеки родолюбив българин! Една дата, на която световната съвест декларира своята абдикация!... И наистина, едва ли някога аналите на човешката история са записвали договор по-безчовечен по своята местокост, по-коварен по своя замисъл и по пакостен по характеривиращата го безогледност както Ньой...

Съставен в своята цялост при една атмосфера на неуталожени още от войната страсти, когато кръвта по бойните полета не беше още засъхнала, когато самозабравилите се от победата съглашенци бяха пропити от жаждата за мъст, той не можеше да бъде друго, освен един договор уникум, достоен да бъде наречен всякак, но не “мирен договор". Друго не можеше и да се очаква от една конференция, където, вместо да заседават две страни – победителки и победени, еднакво разорани от войната и следователно еднакво петимни за мир, и то мир, базиран върху свещеното право на народите да раэполагат сами със себе си, както това бе прокламирано и 34-те точки на Уилсон, инсценира се един чудовищен съд, при който победената страна бе поставена на подсъдимата скамейка, а страната победителка, със самонадеяната мантия на съдия прочете присъдата - жестока и безапелационна!...

Ньой, наказвайки България за нейното участие във войната на страната на съюзниците, санкционира извършената в Букурещ неправда спрямо Македония - тоя неугасващ вулкан на Балкана, чиято ерупция възпламени двете балкански войни и в последствие, посредством одързостената от Букурещкия успех ръка на Сърбия подпали световния пожар.

Но туй не бе важно за парижките “миротворци". Важното за тях бе, след като увеличиха териториите си за сметка на Германия да облагодетелствуват за сметка на победените Австро-Унгария и България малките си съюзници - сърби, гърци и румъни, които, увеличени няколко пъти териториално, да ги имат и и бъдеще на страната си, в случай, че стане нужда да се защитава плячката с оръжие... Най-облагодетелствува в случая излезе Сърбия, която от три милиона преди Букурещкия договор, сега стана 13 милиона. По този начин се създаде държавата на СХС - този конгломерат от народи с различни етнически, верски и расови черти, която в последствие биде наречена Югославия.

Веднъж създадена, тази държава трябваше да се управлява по някакъв начин. Но докато сърбите смятаха, че управлението на страната е тяхно неотменно право, стоящите на много по-висок културен уровен от тях довчерашни роби – хървати и словенци – бяха на по-друго мнение по тоя въпрос. Те искаха равен дял в управлението...

Още по-зле стоеше въпросът със свободолюбивите македонци, които непосредствено подир подписването на Нвойския договор, който ги хвърли под по-тежко от петвековното турско иго, възобновиха своята ВМРО и отпочнаха наново борбата против новата тирания. Македония се обърна в кървава арена, дето вилнееха бандите на Коста Пекянец, който издигна терора в култ. Затворените поради липса на учители училища бяха превърнати в затвори. Създадоха се ученически процеси в Прилеп, при които бяха поставени на подсъдимата скамейка деца между 10 и 15 години, обвинени като членове на ВМРО. На народа бе забранено да си служи с майчиния език. За запяване на една народна песен се налагаше глоба от 25 динара. Кървавият жупан Добрица Маткович в Гарван през 1923 г. показа на света как се косят с картечен огън цели редици беззащитни селяни. Във Велес бе арестувана, опозорена, а след това убита една учителка. Нито една от арестуваните в Охрид учителки не остана жива. Дойде студентският процес в Скопие, в резултат иа който се дадоха нови жертви. На всичко това революционната организация реагира. Извършени бяха атеитати. Героинята Мара Бунева повали посред Скопие кръволока Прелича, след като се самоубива. Сърбите побесняха. Борбата кипеше....

И когато на 20 юни 1928 г. Пуниша Рачич повали в скупщината хърватския лидер Радич и другите двама хърватски депутати, чашата на търпението преля и у хърватите, които до тогава се надяваха, че ще се разберат със сърбите по добър начин. Те подадоха ръка на калените в борбата македонци за задружна борба против узурпаторите сърби...

Борбата продължаваше с особена интензивност. Построеният на пясъчни основи небостъргач, почна да се клати от основи. За да се закрепи, крал Александър суспендира конституцията и произнесе фаталните думи на Людовик ХVI: “Държавата съм аз!" Терорът се усили.

Паралелно с революционната борба в Македония, македонската емиграция в България отправя ред меморандуми до Обществото на народите, търсейки неговата намеса за туряне край на насилието в Македония. Видни македонски общественици и световни отправят редица апели до Женевския аеропаг за непоносимото положение в Македония. Обществото на народите остана глухо за воплите на хиляди македонци, гинещи из занданите. Зловещият звън на веригите, идещ от Главняча, вместо да пробуди неговата съвест, я успокояваще!...

Чудно ли е след всичко това, че македонци и хървати, след като изчерпаха всичките си мирни средства в свещената борба за човешки права, прибягват до единственото, което им остана – насилието. Не са ли смешни усилията на френската полиция да открие заговорниците на марсилския атентат, когато и на децата е известно кои и къде са те?!... Не съзнават ли ньойските “миротворци", че те, четеики на 27 ноември 1919 г. драконовската присъда над Македония, прочетоха и тази на Александра Сръбски, която бе приведена в изпълнение в Марсилия от смелата ръка на един самоотвержен македонец.

Марсилският атентат не е един акт на отчаяние, както някои го квалифицират. Напротив, Марсилският атентат е един мощен протест пред световната съвест, респективно пред Обществото на народите, против престъпната й индиферентност, проявявана в течение на цели 15 години по отношение на потиснатите под игото иа белградската диктатура македонци и хървати!

Ще бъде ли тоя протест чут? Това ще покахе 6лизкото бъдеще. Във всеки случай времето – тоя безпощаден рушител на човешките неправди – ще наложи ревизия на договорите. Правдата ще възтържествува, въпреки всичко! Македония ще бъде свободна!

И. Охридски"

Подвигът на Владо Черноземски намира широк отзвук сред многолюдната македонска емиграция в Съединените щати, Канада и Австралия. Името му става синоним на доблестен и безстрашен патриот. В отворено писмо на ЦК на МПО до министър-председателя Георги Къосеиванов по повод подписания на 24 януари 1937 г. в Белград пакт за "вечно приятелство" с Югославия, между другото се казва:

"В същото време, когато в България е забранено да се споменава името на безсмъртния македонски герой Владо Черноземски. Предполагаме, че знаете кой е той, ние можем, защото живеем в културна Америка, да изразяваме свободно и публично безкрайното ни благоволение пред светлата памет на този велик син на нашата родина, въпреки злобните протести на сръбските консули. В нашия съюз, чийто устав е утвърден от надлежните власти, понастоящем членуват две организации, именуваии на светлото име на оногова, който доказа на 9 октомври 1934 г. в Марсилия по един осезателен за нашите врагове начин, че Македония не ще се подчиии никога и за нищо пред варварския режим на тираните от Белград и Атина... Тези организации, Ваше превъзходителство, са: МПО “Владо Черноземски" гр. Уиндзор, Канада, и МПО “Владо Чернозвмски" в гр. Шепъртон, Австралия." [33]

Световноизвестният хърватски скулптор

Иван Мещрович

, личен приятел на крал Александър, пише за последния си разговор в Загреб с владетеля:

"- Има някои области, където почти няма нито една хърватска къща, от коята някой да не е бил заточен или пребит – баща, чичо, брат или син, и всичко това става във Ваше име, "в името на краля и държавата". С каква сигурност бихте могли да дойдете между тоя свят и кой може да гарантира Вашата сигурност?

- Благодаря Ви - ми отговори кралят. – Никой не ми е говорил така, но аз вярвам, че е тъй. Аз, между нас казано, имам предчувствието, че ще бъда убит: кога, къде и от кого, това не знам..." [34]

"Срещу крал Александър в своето сърце много пъти е стреляла със своите най-дълбоки чувства, със своя  свещен гняв не една майка, а стотици хиляди майки в Югославия. Думите на г-жа Радич (съпругата на убития в скупщината хърватски народен водач Стейпан Радич) – Да бъде благословена ръката на Черноземски - са думи иа милиони съпруги, майки и сестри." [35]

В България новината за убийството на крал Александър се посреща като  сензация. Първите страници на вестниците са изпълнени с подробности по атентата. Министерският съвет обявява тридневен траур за чиновниците и армията  и всенароден в деня на погребението. Офицерите  са задължени да носят траурни ленти на ръкавите си. Цар Борис изказва своето съчувствие на кралица Мария и принц-регента Павел и изпраща на погребението като свои представители княз Кирил и флигел-адютанта си ген. Панов.

На 19 октомври в Белград се провежда заседание на Съвета на Малкото съглашение, след което се издава комюнике, в което между другото се казва: "Както и да е, държавите от Малкото съглашение не ще се оставят да бъдат отклонени от своята настояща политика чрез терористични акции.

Техните правителства заявяват тържествено абсолютната си солидарност с Югославия и се задължават да изпълнят с още по-голяма осторожност своите договорни задължения, които ги свързват, и ще продължат с неуморна енергия политиката, която са водили до днес." [36]

ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ. ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА МАКЕДОНИЯ

Дни наред за френската и югославската полиция самоличността на лицето, извършило  Марсилския атентат, остава забулена в загадъчност. На 15 октомври радио Белград разпространява съобщение, според което в портрета от паспорта на Петер Келемен е Владо Черноземски, известен като Владо Шофъора. Пред представителите на печата директорът на българската полицията

Владимир Начев

заявява: "Да, господа! Фактът, макар и печален, е верен. Дирекцията уведоми парижката и белградската полиция за този резултат." [37]


Снимката на Владо Черноземски от фалшивия паспорт на името на Петер Келемен

В архива на МВР за Владо Черноземски са съхранени пет тома с полицейски досиета, съдебни дела, официални сведения, показания на отделни лица, разменена кореспонденция с френската и югославската полиция, снимки и други материали. Въз основа на полицейско разузнаване и разследване и от писмени данни отдел "Политическа полиция" при Дирекция на полицията изготвя удостоверение No 24768 от 3 ноември 1934 г., в което се дават подробни сведения и характеристика за него.

Под името Владимир Георгиев Черноземски, известен с прякора Владо  Шофъора, е записан в регистрите на гражданското състояние на Столичната софийска община.

През 1922 г. става член на ВМРО под името Владо Димитров Черноземски, роден в с. Патрик, Щипско - Македония. На своите другари от организацията разказва, че по време на Валканската война селото било опожарено и той с баща си се преселил в с. Каменица, Пещерско. Когато неговата чета влиза в това изгорено и запустяло село, той посочва близо до черквата основите на една срутена сграда, която била, по негови думи, тяхната къща.

По безспорен начин органите на полицията установяват, че името Владимир Георгиев Черноземски и Владо Димитров Черноземски са псевдоними на лицето Величко Димитров Керин от с. Каменица, Пещерска околия.

Съгласно акт за раждане No 74 от 1897 г, на Каменицката община Величко Димитров Керин е роден в с. Каменица на 19 октомври 1897 г. Кръстен е на 26 октомври 1897 г. в църквата в с. Каменица и това е записано в църковния регистър под No 77 от 1897 г. Кръстник му е бил Трендафил 3латанов, покойник.

Баща му Димитър Величков Керин е роден в с. Каменица през 1873 г. Майка му Риса Христоскова Балтаджиева е от същото село, родена през 1875 г., починала на 30 март 1931 г. Нейният прадядо е от с. Горно Драглище, Разложко. След смъртта на майката, бащата се оженва за съселянката си Гроздана.

Величко има един брат и две сестри. Брат му Атанас е роден през 1901 г. Едната от сестрите – Латинка, е родена през 1903 г. и е омъжена за Стою Драев, а втората - Невенка по мъж Василева Карова, е родена през 1906 г.

Като малък Величко е кротко, добро дете. Основното си третокласно образование получава в с. Каменица. Служи войник с 41-ви набор в инженерните войски в Пловдив и се уволнява през юли 1919 г. Като младеж има слабост да се напива. По-късно обаче става пълен въздържател и вегетарианец.

 
Портрет-картичка на Владо Черноземски от 1925 г., на гърба на която саморъчно е написал следното:

"Семейство Димитър В. Керин
с. Каменица (Чепина)
6/VI-25 г.

Здравейте мили домашни, след дълго мълчание най-после Ви се обаждам, прощавайте, за мълчнието ми до сега. Времето ме заставяше да мълча. Мили татко, приеми моите далечни поздрави. Днес заминавам за "странство".

Твой син: В. Димитров"

Автограф е поставил и върху самия портрет.

На 17 май 1920 г. се оженва за Донка Василиева Нейкова от с. Каменица. На 28 ноември 1923 г. им се ражда дете на име Латинка. На 25 май с. г. се развежда и се преселва да живее в Банско. Във втори брак встъпва на 22 ноември 1925 г. с Траяна Будинова, с която живее в София до 15 юли 1932 г., когато изчезва.

Като член на ВМРО, под името Владо Черноземски, Величко Керин влиза с чети в Македония и се проявяза като много храбър, извънредно спокоен и дързък. Считан е за един от най-опитните стрелци в организацията.


Отделение от Щипската чета. Най-левият е пом.-войводата Траян Кръстев Лакавишки. Вторият отляво е Владо Черноземски.

На 12 ноември 1924 г. Величко Керин изпълнява в София смъртната присъда срещу комунистическия народен представител Димо Хаджидимов, за което, под псевдоним Владимир Димитров Владимиров, родом от с. Патрик, Щипско, през 1897 г. Софийският окръжен съд го осъжда на смърт с присъда No 407 от 7 септември 1928 г. Съгласно чл. 1, пункт 1 и чл. 11, ал. 3 от Закона за амнистията от 5 януари 1932 г. с определение No 23 от 14 януари 1932 г. на Софийскии апелативен съд, той е амнистиран.

На 2 декември 1930 г. Величко Керин убива македонския функционер Наум Томалевски, за което, под псевдоним Владимир Георгиев Черноземски, е осъден с присъда No 231 от 24 април 1931 г. на Софийския окръжен съд на доживотен строг тъмничен затвор. Това деяние е амнистирано със закона от 5 януари 1932 г. и той е освободен от Централния затвор на 14 януари 1932 г.

От 15 юли 1932,г. следите му в София се губят. ВМРО е разпространила слуха, че е убит по нейна заповед. По сведения, събрани от полицията, Величко Керин е изпратен от ВМРО при Анте Павелич като инструктор.

Владимир Георгиев Черноземски заедно с Иван Михайлов и други видни членове на ВМРО се издирва от полицията с публикация на 7 септември 1934 г. в Държавен вестник и в пресата, съгласно чл. 14 от Закона за защита на безопасността на държавата. [38]

Това са събраните данни и сведения за Владо Черноземски, които Дирекцията на полицията е обобщила в посоченото удостоверение.

В архива на МВР се пазят две саморъчно написани показания от неговата съпруга Траяна, живуща в София, ул. Козлодуй, No 75, българка, православна, домакиня. Първото е след убийството на Наум Томалевски. Във второто на 14 октомври 1934 г. след атентата, тя пише: "На 22 ноември 1925 г. се ожених за Владимир Георгиев Черноземски. Той беше вдовец и аз вдовица. Работеше като часовникар. По-рано е бил шофьор и затова беше известен между познатите под името Владо Шофъора. Шофьор е бил до 1922 г. Къщата, в която живеем под наем, е паянтова едноетажна постройка. Има една стая, спалня и коридорче, което съм приспособила за кухня. След убийството на Димо Хаджидимав моят мъж беше задържан заедно с Мирчо Кикиридиков през 1924 г. в ареста на V полицейски участък в Сoфия. Те бяха неразделни приятели. Владо на едната плешка имаше белег около 2,5 см в диаметър. Също такъв белег имаше и на единия крак пoд кoлянoтo. Бащата и роднините му не познавам. Често съм го запитвала за минaлотo му, но той винаги ми отговаряше “Какво те интересува. Аз много съм страдал като дете" и пак замълчаваше. Беше много затворен и никога не говореше за себе си...

На 15 юли 1932 г. сутринта Владо ми каза, че ще замине и ще се бави един месец. Не каза къде заминава. Взе ръчна чанта, в която постави една горна риза, фланелка, долни гащи и излезе. Беше около 7 часа. Оттогава нищо не зная за него. Преди два месеца срещнах жената на Петко Петков-Чудото, която ми каза, че научила от някой си Йосиф, че Владо бил убит.

Първите месеци след заминаването му получавах чрез редица момчета от организацията по 1000 лева. Фотографията на лицето, което ми показвате, отпечатана в югославския вестник "Политика" от 13 октомври, много прилича на моя мъж." [39]

Показания пред полицията дава и Мирчо Кикиридиков на 13 октомври 1934 г.: "С Владо сме приятели още от детство. През 1922 г. е бил шофъор на един от камионите на тютюневия търговец Каракостов в Дупница. По време на събитията в Кюстендил през 1922 г. напуска шофьорството и става член на ВМРО. Владо е влизал в Македония с чети и е участвувал в сражения повече от 15 пъти, в които се е проявил като много храбър и при това извънредно спокоен, което спокойствие е достигнало дори до дързост. На няколко пъти е влизал в Щип. Докато другите се криели, той най-спокойно отивал в кръчмите да пие бира, въпреки че не знаел сръбски. Татуировката му направих аз в ареста на V-ти полицейски участък, а той я направи на мен." [40]

За създателя на Керинския род се знае от устни предания. Било е около 1800-а година. Едно момче, на име Милю, напуска бащиното си огнище в Разложкия край и тръгва по мрачните пътища на поробената ни родина  да търси препитание. Стига до Чепинската котловина сред Родопите  и се установява в с. Каменица. Приютяват го добри хора. Става пастирче и по цял ден скита на воля из планината. Любимото място са скалите, извисени недалеч от селото. Тук се събира и играе с другарчетата, на които разказва за живота и хората в неговия край. И така, според преданието, сегашните Милюви скали носят неговото име. [41] А по-възрастните хора от с. Каменица все още ги наричат “Милювица" и “Милюви скали".

За Милюви скали пише и 2010-07-19 18:44 Читать похожую статью
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © Помощь студентам
    Образовательные документы для студентов.