.RU

Окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос - старонка 28

112

Тъй като не се налагало да отхвърля своето официално вероизповедание, защото не принадлежал към ни­коя църква и никога преди това не бил проучвал евангелията в подробности, той навлязъл в тази невидима за сетивата реал­ност без всякакви предразсъдъци и с научната безпристрастност на подготвения изследовател.

Сред тези лекции на Рудолф Щайнер върху евангелията, кои­то вероятно са най-стойностният принос към разбирането за хрис­тиянството в съвременната епоха, има един цикъл, публикуван под заглавието „Петото евангелие". Това заглавие е тенденциоз­но, то цели да покаже, че Космическата хроника един ден ще се превърне в новото евангелие за цялото човечество.

В тези лекции Щайнер попълва празнотата, която в една или друга форма се открива във всички евангелия. Той съобщава под­робности за живота на Христос между дванайсетата и трийсета­та му година, т.е. от времето на сцената в храма, когато бил на­мерен да дискутира разпалено еврейските скрижали, до момен­та на кръщението му от Йоан Кръстител във водите на река Йор­дан, момента в който космическият Христос се появил в земната си инкарнация.

От Щайнер научаваме подробности за странстванията на Христос по света, превърнали се в източник на множество не-потвърдени легенди, и виждаме младия Назарянин да пътува в много чужди страни, за да изучава религиите и посветителските обреди на различни народи.

Изглежда, Исус от Назарет с проникновено прорицателско въз­приятие е съзрял как злите йерархии на Луцифер и Ариман са предизвикали бавния упадък на духовните способности и посте­пенното свиване на съзнанието до пълното му ограничаване в рамките на сетивния свят, извършило се по времето на няколко последователни велики цивилизации след преселението на на­родите от Атлантида.

Навсякъде, където пътувал - Индия, Персия, Египет, Вави­лон, Халдея, Гърция, - той установявал, че мистичните култове на тези древни цивилизации, с помощта на които брахманите, жреците крале, фараоните, пророците и гадателите някога са получавали напътствията на небесните йерархии, са напълно за­паднали.

Порочното влияние на Луцифер и Ариман било лишило чо­века от способностите, с помощта на които той преди това изжи­вявал себе си като духовно същество в една духовна вселена. Луцифер влял в кръвта на човечеството безкраен егоизъм и чув­ство за самодостатьчност, а Ариман прекъснал връзката между човека и макрокосмоса и го заслепил дори за действието на ду­ховните сили зад видимия свят на природата. Изгубил реалност­та на духа, човекът вече гледал на физическия свят като на свое единствено съществуване и в резултат на това след физическата си смърт влизал в макрокосмоса в състояние на пълна духовна слепота. Тъй като човешката душа, озовала се в лапите на Ари­ман в духовния свят, може да се прероди на земята единствено като още по-голям егоист, било поставено началото на верижна реакция, която лишила човечеството от всякаква надежда за спа­сение.

Постепенното продължаване на процеса на трагичния упа­дък не засягало единствено хората. Целият организъм на земята с всичките й царства били по еднакъв начин обхванати от духов­на изолация и навлизали все по-дълбоко в мрака на тленното и на смъртта. Исус от Назарет останал с впечатлението, че всичко съществуващо на планетата се намира във властта на зли сили и че човечеството и природата ще бъдат хвърлени във вечния мрак на пропастта.

Рудолф Щайнер обяснява как Исус от Назарет чувал победо­носната песен на злите сили където и да отидел, а този химн отеквал най-силно в самите храмове и светилища, където някога тайнствата на духа били съхранявани и почитани:

Аум, Амин!

Злите сили властват,

свидетелствата на самолюбието са навсякъде,

вината от греха се хвърля на другите

и се преживява с насъщния там,

гдето не властва волята на небесата,

защото откъснал се е човекът от вашето царство

и е забравил имената ваши,

о, Небесни отци!

Вероятно непосредственото значение на този победоносен химн на злите сили ще стане по-ясно, когато се възприема в не толкова поетична форма. Сякаш йерархиите на Луцифер и на Ариман се надсмиват над хората с думите: злото властва. Чове­кът е въведен в изкушение от гордостта си и от неутолимите си желания. Безкраен егоизъм го въвлича във враждебност и задлъжнялост към ближния в горчивата борба за власт и за матери­ални придобивки (насъщния). Волята на Отците не се зачита, небесното царство е откъснато от земята, а името на Духа вече не се боготвори.

В така преразказания химн на злото по-лесно се разпознава антиподът на молитвата към Бога, която Христос дал на човека като уверение за неговото спасение от бездната и възстановява­не на истинската му духовна същност.

В продължение на много години съществувала суеверната вя­ра, че произнасянето на божествената молитва отзад напред е вид черна магия. Но никой не познавал значението на този стра­нен ритуал. Нацистите били изключение от това правило. Хим­нът на злото бил част от церемонията, чрез която елитът на СС се вричал да служи неотклонно на Луцифер, и по време на чер­ната литургия, която била отслужена с ритуално подсилената кръв на Адолф Хитлер.

Щайнер съзира в Христос обединяването на два човешки по­тока, сливането на безгрешната природа на душата преди про­гонването от Едем с пълната земна мъдрост, трупана в продъл­жение на хилядолетия от развитието в преражданията след това. Той смятал този тайнствен съюз между небесната невинност и земната мъдрост за съсъда на Светия Граал.

Според Щайнер влизането на Христос във физическия свят, в историята станало в мига на кръщението му от Йоан Кръсти­тел. В този именно миг свещеното същество на Бога на обичта „се вляло" в съсъда на Граала и било извършено първото взаимопроникване между „величието на вечността и шедьовъра на времето".

Космическата хроника разкрива, че това сливане на божест­вената и на човешката природа се извършило на няколко после­дователни етапа през трите години земен живот на Христос, а различните чудеса, описани в евангелията, показват все по-дъл­боката степен, в която Христос обединявал в себе си елементите на земята, прониквайки се от психиката и тялото на Исус.

Последният етап от тази възходяща Христова страст настъ­пил, когато Христос излял себе си в смъртните процеси на фи­зическото тяло, а окончателната фаза на прераждането била пос­тигната едва на кръста с думите: „О, Боже, защо ме изостави?"

Като жертвен акт духът на вселената се свил до пълна иден­тификация с тялото на мъртвия човек и преживял ограничени­ята на човешкото съзнание, привързано към смъртен ум. Богът на обичта влязъл в пълната изолация на триизмерното съзна­ние, за да победи смъртта, да съживи отново гаснещото земно съществуване и да поведе човечеството обратно към селения­та на макрокосмоса и към осъществяването на космическата съдба.

* * *

Ограниченият обем на тази книга ни позволява да проследим само един аспект от живота на Христос - начина, по който на сцената на световната история християнството успяло да осъ­ществи тайните инициационни обреди на всички предишни ци­вилизации. Следвайки тази конкретна тема, ще можем до извест­на степен да разясним значението на проливането на кръвта на Христос на Голгота и начина, по който копието на Лонгин се превърнало в магически талисман на съдбата.

Множеството и най-различни ритуали от предхристиянските инициации имали една обща цел. Те трябвало да осигурят усло­вия за временно откъсване от физическите възприятия, за да може инициираният да постигне по-висши измерения на времето и съз­нанието, където се проявявала пълнотата на духовните селения. Чрез спазването на аскетичните правила на живот и самодис­циплина и чрез следването на различни системи за медитация центровете на астралното тяло бивали отваряни, а финото тяло отчасти се откъсвало от физическото, за да може планираното пътуване в духовната вселена да се запечата в паметта на посвещавания.

По време на действителния процес на инициация, когато аст­ралното тяло на кандидата се разширявало и бивало насочвано през един свят на духовни същества, неговото его, или „Аз", не взимало никакво участие в цялата процедура. Това ще рече, че древните форми на инициация били свързани само с астралното тяло, а кандидатът нямал никаква представа какво точно става. Той бил лишаван от самосъзнание посредством хипноза, за да може да премине в състояние на дълбок транс, преди да започне действителната духовна инициация. Едва след края на ритуала кандидатът се събуждал със самосъзнание, в което си спомнял духовните преживявания на астралното си тяло в макрокосмоса. Техниките на инициацията постепенно ставали по-сложни и опасни, докато не стигнали до най-високото си ниво в „храмо­вия сън" на древните египтяни. Тук кандидатът преминавал през нещо като ритуална смърт. Загърнат в саван и положен в гроб­ница, неговото его било поставяно в състояние, което се колеба­ело на ръба между живота и смъртта във физическите процеси в тялото му.

В края на опасната процедура йерофантът

113

пристъпвал нап­ред, за да призове кандидата към едно своеобразно възкръсване От гробницата. Новопосветената душа била преживяла нещо ка­то мистична смърт по отношение на физическите процеси на телесния метаболизъм и сега се събуждала за живот с памет за своята извечна същност, която била астрално доловена отвъд бу­лото на сетивата. Човек изпитвал усещането, че е роден отново. В действителност посветените в Египет често били наричани „двойно родени".

Впоследствие еволюцията на човека стигнала такава фаза, на която финото тяло потънало твърде дълбоко във физическото, за да позволява безопасното извършване на подобни инициаци-онни обреди. От този момент нататък започнали да използват опиати, включително свещената гъба, с цел постигането на ня­каква синтетична форма на инициация. В състоянията на по-висше съзнание, предизвикани от действието на наркотиците, уст­ремилият се към духовните реалности можел дори да навлезе в сферата на Космическата хроника и да съзре миналото и бъде­щето в една непрекъсната нишка на времето. „Свитъците от Мър­тво море" пазят свидетелства за подобни видения под действие­то на наркотиците, свързани с инициираните есеи, които, подоб­но на терапутите в Египет, прибягвали до такива практики. В един свят, който завинаги губел светлината на духа, всички сред­ства за постигане на визия за духовните реалности били оправ­дани.

114



Последният жесток инициационен ритуал, който бил едновре­менно твърде опасен и само отчасти ефикасен, бил пълното потапяне на кандидата във вода, докато едва не се удави. Този ме­тод предизвиквал частично издигане на финото тяло над физи­ческото и водел до известно прозрение за по-висшата същност. Кандидатът виждал своя живот като разгърната панорама и за няколко мига добивал познания за съществуването на индиви­дуалния човешки дух. Точно чрез такъв ритуал на духовно пок­ръстване, поверен в умелите ръце на Йоан Кръстител, Христос се явил в земна инкарнация.

На слизането на Христос по стълбата на Яков от деветте йе­рархии на духовния свят присъствали видни посветени от всич­ки древни храмове на мистериите. Идването на бога на слънце­то било предсказано и от пророците, и от гадателите, от митоло­гията на всички раси и от мъдреците на всички народи. Но кога­то Христос приел човешко тяло и тръгнал сред хората, той не бил разпознат като дългоочаквания месия. Най-великото духов­но събитие в еволюцията на човечеството останало почти неза­белязано.

„Кой мислите съм аз?", попитал Христос всичките си учени­ци, след като прекарал две наситени със събития години сред тях. Отговорили му, че според някои той е Илия, което е свиде­телство за вяра в преражданията. Други твърдели, че е Йоан Кръс­тител, завърнал се от мъртвите, което е намек, че възможността за въплъщаване също не е била непозната по онова време. Само Петър в миг на изострена интуиция го разпознал като Божия син, роден във вечността.

Учението и чудодейните изцеления, които извършвал Хрис­тос, били едновременно оповестяване и публично налагане на доктрини и практики, които до този момент били достояние само на мистичните центрове. Но фактът, че животът на Исус Христос бил публично осъществяване на древните инициационни обреди, за пръв път става явен при възкресението на Ла­зар от мъртвите.

Лазар, братът на Мария Магдалена и Марта, преминал през древна форма на инициация, практикувана стотици години от еврейските пророци, още от времето на Йона.

Процесът на инициация обаче зловещо се объркал. Докато астралното тяло на Лазар летяло из духовните селения, физи­ческото му тяло преживяло действителна смърт. Когато настъпил моментът той да стане от гробницата, установили не прос­то, че той е мъртъв, а и че тялото му е започнало да се разлага. Евангелието на свети Йоан съвсем ясно дава да се разбере, че Лазар е преминал през инициацията на храмовия сън. Исус Хрис­тос казва на учениците си:

„Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.

Учениците му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Исус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сън­но заспиване.

Тогава Исус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него...

Някои пък от тях (юдеите) казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Исус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това бе­ше пещера, и камък стоеше отгоре й.

Исус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече, защото е от четири дена.

Исус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш сла­вата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Аз и знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах на народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе забрадено с кърпа. Исус им казва: разповийте го и го оставете да си ходи"

115

.

Лазар е последният човек, преминал през традиционните фор­ми на инициация, известни на старозаветните пророци. Той бил и първата човешка душа, преживяла новата форма на посвеще­ние, която Христос донесъл на човечеството: инициацията на Аз-а. Доколкото рационалното мислене позволява, нека се опи­таме да разберем как е бил извършен този преход с огромно зна­чение.

Азът а Лазар, неговото земно его, бил приспан във физи­ческото му тяло, докато активираното му астрално тяло се раз­ширило в макрокосмоса. Ако инициацията била протекла нор­мално, Лазар щял да се събуди, за да си припомни астралните видения за духовните същества в небесните сфери на макро­космоса. Щял да се почувства слят в паметта си с народния дух, живеещ в жилите на еврейската раса. Което ще рече, че Лазар щял да достигне степен на инициация, която да му даде правото да се нарече израилтянин, позицията, от която щял да, бъде приет като истински свидетел и пророк на Йехова.

Едно от нещата, които тази древна форма на инициация не можела да постигне, бил постоянният съюз между душата на човека и неговото по-висше его. Това означава, че тази иници­ация можела да предизвика само някаква памет за съществува­нето на Висшето аз, но не можела да трансформира душата та­ка, че тя да се превърне в живо и вечно вместилище на индиви­дуалния човешки дух. Намесата на Луцифер и Ариман в чо­вешката еволюция изключвала възможността човешкият дух да намери своя постоянна обител в душата на човека, докато той живее на земята. Душата и духът се сливали едва след смъртта.

Точно това се случило и с Лазар, когато инициацията му не успяла и той преминал през прага на смъртта. В този момент той се слял с по-висшата си същност и от тази свещена духовна перспектива съзрял картината на земния си живот да се разгръ­ща пред очите му.

Но тъкмо по-висшата същност, индивидуалния човешки дух споменава Христос в този контекст като „отче". В действител­ност цялото значение на призива на Христос може да се изрази с неговите собствени думи: „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не дохожда до Отца, освен чрез Мен". И отново с негови­те думи: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене".

Гласът, който призовал Лазар от гроба, бил гласът на собст­вената му висша същност. Силата, която му върнала живота, съ­живила и възстановила целостта на тялото му, била същата си­ла, излъчвана от вечната му същност. Защото интуитивното из­живяване на същността на Христос било едно и също с това на собствения му индивидуален дух.

Когато Исус Христос заел мястото на йерофант, или на майс­тор посветен, по време на ритуала на извеждането от гробница­та, той застанал там като спасител на цялото човечество, като земен представител на вечната същност, която напразно се мъ­чела да се роди в душата на всеки човек.

В пълно съответствие с традицията на тайнствата на древ­ността самосъзнанието на Лазар било отстранено посредством хипноза. Но първият йерофант не успял да го върне към живота. Вместо това Лазар бил призован от силата на безкрайната обич, от макрокосмическото его на Христос. За Лазар изпълнението на тази древна традиция имало друго значение. Той бил роден отново с интуитивното познание, че в Христос човешката душа може да се превърне в жива обител на Духа.

Лазар бил първото човешко същество, преживяло чрез Хрис­тос възвръщането си към своето Висше аз. Едно преживяване, което по-късно свети Павел щял да изрази с думи, след като Хрис­тос се принесъл в жертва на цялото човечество посредством смъртта си и възкръсването си на Голгота: „Аз живея; но не аз, а Христос живее чрез мен".

В своите лекции върху Евангелието от Йоана Рудолф Щайнер разкрива, че не само Лазар се върнал в тялото, когато Хрис­тос го вдигнал от мъртвите. Прочетеното от него в Космическа­та хроника в тази връзка разкрива един удивителен факт: Йоан Кръстител, който бил обезглавен по заповед на Ирод Антипа де­ветнайсет месеца преди това, също се върнал в тялото. Щайнер описва как Лазар и Йоан живеели заедно в едно и също тяло, обединени от еднакви мотиви, но действащи на различни нива на душевна активност.

Щайнер навлиза още по-дълбоко в тази възвишена мистерия, като разкрива, че Йоан Кръстител, завърнал се от гроба, е един и същ човек с Йоан, автора на евангелието и на откровението. Та­зи истина е намекната и в самото евангелие, като Йоан е наречен „Онзи, когото Бог обичаше". Разбира се, Богът на обичта дарява с нея еднакво всички хора. Изразът се използва единствено в смисъла си от контекста на древната инициационна традиция, според която йерофантът нарича посвещавания, когото призова­ва от гробницата, „обичания".

***

Превъплъщението на Христос в тялото на човека Исус сим­волично може да се представи като слизането на духа на слънце­то в лунния бокал, конфигурация, превърнала се в символ на Све­тия Граал през Средните векове.

Христос представлява новопридобитото съзнание на евреите за собственото им Висше его, а впоследствие и за цялото чове­чество, отвъд ограничените и изпълнени с предразсъдъци връз­ки в семейството, племето и расата. Но за да преобрази човеш­кия егоизъм и да донесе вселенска обич на всеки човек, той тряб­вало да промени кръвта на хората, защото тя е съсъдът на пле­менната и расовата идентичност. Христос можел да извърши то­ва дело единствено като изпълни с душа елементите, за да пре­образи духа на земята. Разбира се, Исус казал на Петър (чието име означава камък), че върху тази скала - Земята - Той ще пос­трои своя храм.

Мойсей, извел евреите от робството им в Египет, бил първи­ят, който съзрял отражението на спускащия се на земята Хрис­тос, който му се явил под формата на мълния и на „горящ храст". Този постепенен процес на проникване и вдъхване на душа на елементите продължил през цялото време на земния живот на Христос.

Следващ стадий на мощния невидим процес, чрез който ду­хът на слънцето се слива с царството на природата, се осъщес­твил по време на Тайната вечеря, когато Христос дал на учени­ците си хляба с думите: „Вземете, яжте; това е Моето тяло. Пийте; това е кръвта на Новия завет". Последното действие, чрез което Богочовекът Исус Христос се превъплътил в тялото на нашата планета, се случило при проливането на свещената кръв на Голгота, когато римският центурион пронизал гърдите му с копието. 2010-07-19 18:44 Читать похожую статью
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © Помощь студентам
    Образовательные документы для студентов.